Прочетен: 19188 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2012 13:02
Хората винаги са избирали най-подходящите места за поклонение пред Бога.
Българския Йерусалим се намира в дебрите на свещенната планина – Родопи.Планината на Орфей, на родолюбците, на природните феномени и чудеса.
Точно в тази планина, в подножието на връх Снежанка, в деня на Съединието под сянката на вековни мури, съдбата ме срещна с Петър Иванов Тодоров от Смолян.
На пейката пред храма „Свети Дух“ в м. Смолянски езера, дядо Петър разказа за волите и неволите на Кръстова гора.
Благият старец, преди да стане духовник е участвал в Отечествената война.Бил е разпределен в миннотърсачен взвод, на първа линия където освен разминиране на трасето се е водела и разузнавателна дейност.За войната Петър Тодоров помни, че е изпълнявал заповед да намери един бунар който е бил в силно минирана зона, но патриота е приел със вяра и дух заповедта и при четирдесет см сняг, намира бунара.Уви получава изключително тежки трамви,загубва зрението на лявото си око от вражески шрапнели, белезите на които и новото хилядолетие не е заличило.
След войната отряда на дядо Петър е прибран в Плевен, искал е да го уволнят от армията, заради инвалидността си, но преминава през тежката бюрокрация и с много усилия, няколко години по късно е освободен от армията.
Родопчанинът се завръща в родния си край като герой.В една прохладна нощ, получава видение на сън и до ден днешен помни думите:
По Божията сила и воля,Кръстова гора трябва да заработи.
Три години праща молби до Тодор Живков, Митрополията, Вероизповеданията и други величия от тогавашното ЦК на БКП, но те потъват в небитието.Когато съвсем бил отчаян, Живков праща човек при него да го вземе и да му го доведе.
Дядо Петър бил посрещнат сърдечно от бившия първи,изпили по чаша кафе и след това Тодор Живков му дава да говори.
-
Другарю Живков – казал Петър Тодоров- вие сте водач на народа, а се забранили религията.Кръстова гора сте превърнали в резерват за мечки и резиденция и не пускате народа. А, Живков му отговорил:
-
Не съм забранил религията и Кръстова гора не е моя резиденция.Това са слухове измислени от хората.
След което Тодор Живков, дали от страх от Бога или от човещина, натиснал един бутон на телефона си и разпоредил, Кръстова гора да бъде свободна и на християните да не се пречи.Двама души съпровождат дядо Петър до гарата купуват му билет за влака и той се прибира в Смолян.
На изпроводяк бившия първи , му подал лист с телефонен номер, и заръчал на родопчанина, ако някой му пречи да се обади на този номер.Това листче и до ден днешен се съхранява в храма на Кръстова гора.
Така започва второто възстановяване на Кръстова гора.За първи път Божията светиня е била разрушена от турските поробители които през 15-ти век се занимавали с религиозните традиции и вярата на българите и асимилирали родопското население за да могат по-лесно да го владеят.Всичките 200 монаси и послушници били зверски изкални, манастирът бил опожарен, а добитъка и другите ценности разграбени.
За възраждането на кръстовата местност по времето на комунистическия режим, заслуга имат Петър Тодоров, героя от разказа, отец Васил Аринински от павелско.
Кръстова гора и църквата „Св.Тройца“ е отделена , отец Аринински е назначен за свещеник.През 1958 г те възстановяват параклиса „Св. Тройца“. Всичко започва от нищото, до местността няма път, няма ток, няма вода,няма къде да се спи, няма и финансови средства.Едни ще кажат място забравено от Бога, за тях е свещено място съхранено от Бога.
Пръв им помага началника на мините в Мадан, след като неговият син е бил закаран до светото място и по божията сила е бил излекуван от нелечима болест.Началника им отпуска средства за изграждането на пътя, но дядо Петър и отеца сами са трасирали терена.
Вестта за възстановяването на Божията светиня бързо се разспространява и друг шеф пак от Родопите им помогнал за прекарването на ток.
Лично Патриарх Максим осветява по християнските канони местността.
Преди да бъде пуснат тока, всяка вечер около 21 часа кръстът на Господа Исуса Христа издигащ се на 200 м височина се озарявал от светлина и се вижда от всички страни.
Дядо Петър, е бил свидетел на много от чудесата ставали на Кръстова гора.
С приповдигнат дух разказва, как една вечер през ноща , преди да се огради новата църква по време на църковното пеене, 70-те кандила зад кръста се превръщат в икони, сред тях са образите на Исус, разпятието и тайната вечеря. Излязло кълбо с червен кръг, влязло в стария параклис „Св.Богородица“ и се изтеглило на горе към планината в дясно.
Миряните приели това за божия знамение и новата църква, днес е изградена върху стария параклис от който се е възнесло огненото кълбо а на горе по пътекат където се е търколило има път с дванадесет параклиса който води до Кръста.
Там е бил положен кръста на Цар Борис III. До него приспива един парализиран човек.На сутринта след като хората се разотишли, човекът се изправил на крака, направил курбан и си тръгнал пеш.
Безкрайни са историите за чудесата случили се на Кръстова гора, за тях Петър Тодоров може да напише книги, но една история отразяваща страха на миналия режим ме потресе.
Самотна майка, член на партията -закрилница години наред търси лечение за детенцето си.Жената пристигнала в село Борово, устройла се в една къща за вечерта.Попитали я за какво е дошла и тя споделила , че е за детето.Питали я:- А детето кръстено ли е?- и жената отгворила, не е кръстено, защото съм партиен член и ако го кръстя, ще ме изключат.Местните и казали, да преспи през ноща и да реши.На следващия ден, боровчани завеждат тайно детето на аязмото, оставят го да преспи една нощ и на сутринта детето се е събудило здраво.
Интересно е и да се знае, как парче от Честния Кръст попада на Кръстова гора.
След като е бил завзет Константинопол, парчето е седяло при Султана в една ракла.
Изпращат от Бачковския манастир , делегати да молят османския владетел да им предаде светинята.Делегацията е била съпровождана от много дарове, пред който алчността на Султана , не устояла и той им го дал.Неговата съпруга която била рускиня го запитала, какво дал на българите и той споделил, че дал парчето от Честния Кръст, а тя му казала – Не си им дал просто парче , а вяра и сега те ще са благословенни.
Уви, радостта от усилията, труда и вярата на отец Аринински и дядо Петър, за възраждането на Свещената Гора, на 22.10 1994 г са помрачени.Достига ги веста , че кръста подарен от Цар Борис III – e откраднат.Отец Ариниски получава анонимно обаждане за откуп, но той оставя намирането на кръста в божиите ръце и насочва усилията си в изграждането на нов кръст.
На този кръст сега вярващи и невярващи се молят, за прошка, благословия и божия помощ и милостиня.
Новият кръст тежи 99 кг и е с 33 кг по-тежък от кръста дарен от Борис III.С вандалската постъпка, крадците не само не помрачили славата на кръстовата местност, а я напрвили още по притегателен център за вярващи от цял свят.
Такива са спомените на родопчанина, изпъленени със светлина, вяра и надежда.Днес Петър Иванов Тодоров, почти столетник, е неуморен и не спира да радва хората с добрините си.
Храмът „Свети Дух“ - в м. Смолянски езера е изграден по божията воля, от дядо Петър.
За 60 години е спестил над 100 000 лв и в продължение на 37 години, всеки месец, той отделя по 200 лв от пенсията си, и ако днес гостите на местността ,има къде да запалят свещ, къде да паркират колите си, децата им да играят на воля, да си запалят огън , да си налеят вода, кошчета за да изхвърлят отпадъците, и да поседнат на пейки под дебели сенки, да знаят че това е съградено от пенсията и спестяванията на един българин патриот, който може би сега е там, поседнал пред храма и пожелава, всички да ходят в християнските храмове с пълна вяра и ще им се даде.Пожелава си мир и Господ да дава здраве и благоденствие на българския народ, а моя разказ аз ще довърша с пожеланието, да срещна още много българи като дядо Петър, за които да разказвам на читателите в блога си..
В очакване на "пясъка от Сахара&quo...
Как Китай стана икономическа супер сила ...
Утре е Кръстов ден - много хора ще се съберат на кръстовата местност, може пък и някои да се решат да идат и след този разказ.
13.09.2012 13:10
13.09.2012 13:11
13.09.2012 13:44
Поздравления!
14.09.2012 12:49
14.09.2012 19:46
15.09.2012 14:26
17.09.2012 09:32
17.09.2012 17:40
Първо благодаря на този който с цинизма си допринесе за вдигането на рейтинга, но след като си свърши работата е време да мина с метлата.
Най-искрено благодаря, читателите с градивна критика и на тези у които след като съм оставила следа на положителни емоции, изразиха мнение.
Кръстова Гора не е само светиня или велико чудо, най-малкото е прекрасно място в планината, което си заслужава да се види с очи, а за другото е въпрос на други гледни точки, но не съм аз тази която да критикува.
05.11.2012 22:06